123

И ПАК НАДЕЖДА

Люлея се на тънка нишка надежда в празното пространство над море от илюзии.

Някога в това море имаше земя, пълна с шарени лъжи - родина, дом, приятели.

Някога на тази земя растяха ухайни цветя - любов, приятелство, доверие. Някога по тази земя ходеше шарено множество - приятели, роднини, сънародници.
А сега след това постепенно и каварно се надигна приливът на действителността.
Морето на реалността завладяваше земята на илюзиите.
Те потъваха една след друга.
Остана само една.

Надеждата.
Шарена надежда.

Не зная и сама в какво точно. Не се осмелявам да и дам плът и кръв, за да не я потопи гравитацията на придобитата самоличност в морето на изгубените илюзии.

Просто
пухена надежда.